Всяко лято имам чувството, че е лятото на 2012 г. И не защото съм тотално изкуфял, а защото пред очите ми се разиграва едно и също до болка познато дежа-вю. Ама до толкова ми е познато, че мога да прогнозирам бъдещето в тия няколко напрегнати дни почти до минути.
