На 12 април депутатите от 49-ото Народно събрание се събират на първото си заседание. Това е петият парламент, избран в рамките на последните две години. Основният въпрос е колко ще издържи, тъй като отсега е ясно, че перспективата да се направи правителство е нищожна. Нищо чудно следващите предсрочни избори да са през юли.
Заседанието ще бъде открито от най-възрастния народен представител, който отново е Вежди Рашидов от ГЕРБ.
След като президентът и парламентарните групи произнесат речите си от парламентарната трибуна, ще дойде ред и на първото знаково гласуване – това за председател на Народното събрание. Обикновено то показва как се конструира мнозинството, което впоследствие може излъчи правителство. Засега официално обявените кандидатури за поста са две – на Росен Желязков от ГЕРБ и на Петър Петров от "Възраждане".
Партиите дават заявка, че този път ще се опитат да избегнат кризата, в която изпадна предходния парламент около избора на председател. Не е изключено обаче да се стигне до повторение именно на този сценарий.
Нагласите на партиите преди откриването на парламента
Първа политическа сила в новия парламент отново е ГЕРБ - с 69 депутати. Лидерът на партията Бойко Борисов, който този път не се отказа от депутатското си място, настоява за правителство с "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), които останаха втори след изборите с 64 народни представители. Те обаче вече обявиха, че няма да подкрепят кабинет с мандат или с участието на ГЕРБ. Съпредседателят на ПП Асен Василев преди дни дори обяви, че ако формацията му се коалира с ГЕРБ, на следващите избори първа политическа сила ще е "Възраждане" и "след всеки компромис страната свършва с национална катастрофа".
От "Възраждане", които в 49-ото Народно събрание са трета политическа сила (37 депутати), са все така неприемлив партньор за останалите формации и продължават да твърдят, че не биха подкрепили кабинет на друга политическа сила.
ДПС (36 депутати) и ИТН (11 депутати) обявиха, че ще работят за съставяне на правителство. Само с гласовете на тези две формации обаче евентуално управление на ГЕРБ би събрало подкрепа от общо 116 народни представители и няма да има мнозинство в парламента. БСП с нейните 23 депутати засега остава пасивна по темата с евентуалния кабинет. Лидерът на социалистите Корнелия Нинова обяви миналата седмица, че ще прави вътрешнопартийно допитване дали да подкрепя ли някого, или да стои в опозиция. Дори обаче социалистите да склонят да подкрепят ГЕРБ, въпреки решението на конгреса на партията, мнозинство между партията на Борисов, БСП, ДПС и ИТН звучи малко вероятно, особено на фона на предстоящите наесен местни избори.
Ако не за друго, Борисов е прав за едно – изглежда, че без ГЕРБ правителство в този парламент не може да има. Хипотетично е възможно първата политическа сила да подкрепи мандат на ПП-ДБ. Това би осигурило мнозинство от 133-ма депутати в парламента, но би поставило "Продължаваме промяната" и "Демократична България" в особена ситуация, защото аргументите на за неподкрепа на първия мандат биха важали и за техния собствен. Освен това правителството ще е напълно зависимо от партията на Борисов, която ще може да го свали във всеки един момент с вот на недоверие.
Опит за кабинет с евентуален трети мандат е вероятно би бил опакован като надпартиен, но на теория той отново би разчитал на подкрепа от поне на ГЕРБ, БСП и ДПС.
Коментирай