В София често съм се забавлявал с една оптическа илюзия, която сам си създадох и която вероятно е разбираема единствено за мен. За първи път тя ме връхлетя някъде в късното ми детство, когато вече имах усещане за грозотата на софийската среда, в която живеех. Обикаляйки с детински банди махалите на тогавашния ми живот – Женския пазар и уличките по границите на бившия Ючбунар – се бях научил, без сам да си давам сметка, да бягам от нерадостната им реалност.
