Служебното правителство ще предложи пакет от мерки за драстично съкращаване на бюджетния дефицит за 2023 г. от над 11 млрд. лв. (6.9% от БВП) до около 5 млрд. лв. (3%) от БВП, стана ясно от изявление на служебния министър на финансите Росица Велкова. Една от мерките е въвеждане на еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите на всички фирми в България за 2022 г. (с изключение на публичните предприятия) за второто полугодие на 2023 г. Ако това не се случи, има риск България да тегли заем от Международния валутен фонд, стана ясно от думите на министъра.
Правителството е приело в сряда концепцията за Бюджет 2023 г., който ще бъде внесен в парламента от служебния кабинет до края на април. Целта е той да спази ограничението за дефицит до 3%, тъй като това е един от критериите за присъединяване към еврозоната и е изискване в рамките на Европейския семестър. Ако няма никакви мерки в новия закон за бюджета, дефицитът счетоводно се очертава на 6.9% от БВП, което е над 11 млрд. лв. Заедно с плащанията за рефинансиране по дълга, това означава необходимост от нов дълг само за 2023 г. в размер на около 15 млрд. лв., обясни Велкова.
Ако България стигне до този сценарий, има вероятност на международните капиталови пазари да не набере необходимия обем дълг, поради което ще се наложи да търси финансиране от Международния валутен фонд.
Поводът за публичното изявление на Велкова бе разпространен от медии проектодоклад на Велкова до правителството за протоколно решение на Министерския съвет за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г.
В проекта се изброяват рискове, които е възможно да се случат, ако не се предприемат мерки за затягане на бюджетната дисциплина – влошаване на фискалната устойчивост; риск от процедура по свръхдефицит; санкции от Европейската комисия; спиране на плащания от ЕС; отлагане за неопределено време на присъединяването на България към еврозоната; влошаване на кредитния рейтинг на страната; повишаване на дълга и др.
Нехарактерно за стила на Министерството на финансите, сред изброените рискове са също "поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото", както и възможен сценарий, при който страната да "ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема". При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60% от БВП, предупреждава още Министерството на финансите.
Това е първото от десетилетия директно публично позоваване на възможен риск за фиксирания курс и теглене на заем от Международния валутен фонд от страна на българското финансово министерство. Неофициално от ведомството споделиха, че целта на изброяване на рисковете в официален документ е била да се заостри вниманието на министрите върху сериозните предизвикателства пред бюджета, но министерството не смятало, че документът ще бъде осветен публично и ще стигне като новина до кредитните агенции и чуждите инвеститори. От години докладите по решенията на Министерски съвет са публични и се обявяват в системата за правна информация на правителството. В същото време от седмици и лидерът на партия ГЕРБ Бойко Борисов непрекъснато повтаря тезата за апокалиптичното състояние на публичните финанси.
За да не се стига до драматичните сценарии, изброени от МФ, служебното правителство ще предложи разходни и приходни мерки в Бюджет 2023, чието приемане зависи изцяло от 49-ото Народно събрание.
Най-сериозната идея е въвеждане на еднократен данък за периода юли – декември 2023 г. върху свръхпечалбите на фирмите в България, включително частните. За публичните предприятия се предвижда плащане на 100% дивидент. Новият данък ще се изчислява, като от печалбата за 2022 г. се извади увеличената с 20% средногодишна печалба за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и разликата се умножи с 33%.
По данни на МФ средният ръст на печалбите на фирмите в България годишно е около 1.5 млрд. лв., докато през 2022 г. е бил към 10 млрд. лв. От миналата година бизнесът получава огромни компенсации за цената на тока, които трябва да бъдат прекратени на 30 юни.
Правителството ще въведе от 1 юли отложената мярка за увеличаване на тол таксите.
Концесионните възнаграждения ще бъдат увеличени с процента на инфлацията.
В средата на годината ще се възстановят стандартните ставки на ДДС и акцизите за повечето от стоки и услуги, за които бе въведено облекчение - ресторантьорските услуги, фитнесите, горивата и тока. Ще се увеличи данъкът върху електронните цигари, т. нар. вейпове. Намалената ставка на ДДС ще се запази само за хляба, брашното, бебешките храни и книгите, каза Велкова. Предвижда се засилване на фискалния контрол и предварително внасяне на ДДС при селектирани рискови стоки.
Мерки ще има и в разходната част на бюджета. Сред тях е връщане на забравеното правило за плащане на 90% от разходите на министерствата, като останалите 10% ще зависят от състоянието на дефицита. Капиталовите разходи няма да може да се прехвърлят за други цели. Ако НАП и Агенция "Митници" изпълнят плана за приходите на 100%, ще получат 10% ръст на заплатите, а ако преизпълнят плана - 15%. Увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 10% ще има само за тези звена, които не са получили повишение миналата година. Ще се ограничат разходите за командировки, за издръжка и представителните разходи.
Осигурено е плащането на увеличението на пенсиите с швейцарското правило от 1 юли, тоест с над 12%, каза още Росица Велкова.
Коментирай