Скъпи батко,
Помниш ли как през август преди много, много години тайно от майка изядохме компотите от череши.
Тогава ти не беше поетът Кирил Кадийски, а просто Кирчо, а аз - твоята по-малка с цели 9 години сестра.
В един такъв летен ден, някъде след обяд, когато майка беше на работа, а и татко го нямаше, ти ми каза: “Оле, много ми се яде компот от череши, хайде да си отворим един буркан.“
А аз отвърнах: „Не може, батко, те са да зимата, майка ще ни се кара.“
Но ти ме успокои: „Тя няма да разбере.
