Само за три дни парламентът успя да разгледа и приеме окончателно в петък предложението на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС за ускорено прекратяване на 35-годишния концесионен договор на държавата с "Лукойл" за ползване на концесия на нефтеното пристанище "Росенец". Законовите поправки бяха внесени в сряда, приети на първо четене в икономическа комисия още същия ден, а в петък бяха гласувани на първо четене в пленарна зала, а веднага след това и на второ четене, като избухна спор с депутати от "Възраждане", които обявиха, че смятат за внесат поправки между двете четения.
Така с 134 гласа "за" – от ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС, 45 "против" от БСП и "Възраждане" и 14 "въздържал се" от БСП и "Има такъв народ" държавата вече има картбланш да предприеме действия за прекратяване на концесията.
Такова решение формално бе взето още през януари 2023 г. от Народното събрание, но предишно решение на служебния кабинет от октомври 2022 г. дава изключение за тази концесия от прилагането на санкциите на ЕС срещу Русия заради войната й в Украйна. Затова шест месеца по-късно се оказа, че не са предприети действия по развалянето на концесията за "Росенец". След обнародването на сегашното решение вероятно ще трябва и правителството да промени решението на предшествениците си от октомври за дадената на "Лукойл" дерогация за концесията на "Росенец".
"Пределно ясно е, че прекратяването на концесията е на базата на общоевропейски санкционен режим", заяви депутатът от "Продължаваме проманата-Демократична България" (ПП-ДБ) Даниел Лорер в хода на дебатите преди първото гласуване в пленарна зала.
"Възраждане" и БСП в защита на концесията
От "Възраждане" реагираха остро и при двете последователни гласувания на първо и второ четене.
Техният депутат Борис Аладжов предупреди, че държавата може да не успее да оперира пристанището "Росенец" и то ще трябва да прекрати своята дейност. Това на свой ред, според него, би затруднило дейността на бургаската рафинерия и би довело до нова криза в цената на горивата. С прекратяването на концесията държавата рискува да бъде осъдена да плати милиони левове по съдилища и арбитражи, заяви Аладжов.
"Наясно ли сте каква ще бъде сумата, която ще се наложи да платим, ако заведат дела срещу нас?", попита и Борислав Гуцанов от БСП.
"Искате да загробите и елиминирате действаща рафинерия без анализ и без цифри", добави по-късно колегата му от "Възраждане" и зам.-шеф на парламента Цончо Ганев.
БСП обяви, че ще се въздържи при гласуването "не защото е против да се връщат активи, които принадлежат на държавата", но липсвало анализ на последствията за държавата.
"Липсата на анализ е едно поредно хаотично действие, което не е целесъобразно за българската икономика", заяви червеният депутат Драгомир Стойнев.
Ивайло Мирчев от "Продължаваме промяната - Демократична България" обяви деня за паметен, защото за първи път БСП не искали едно пристанище, което е притежавано от частна компания, да се върне на държавата.
"Може би защото частната компания е руска и защото някои партии са получавали финансиране от тази компания", предположи Мирчев.
Да си върнем контрола на входа и изхода на "Нефтохим"
"Днес имаме златна възможност тази неизгодна за България концесия да бъде прекратена на база европейския регламент, като ние просто трябва да го приложим в България. Аз не мисля, че има нещо лошо ние да се възползваме от тази възможност без никакви последици и никакви неустойки за българската държава да се отървем от тази неизгодна концесия, да върнем пристанището на българската държава и, разбира се, контрола върху входа и изхода на това пристанище", заяви на свой ред Димитър Найденов.
"Януари месец беше приет закон България със закъснение да изпълни този регламент. Приемайки го обаче в закона е останала вратичка, която служебното правителство използва и не прекратява концесията, въпреки че законът ги задължава", коментира и Хамид Хамид от ДПС.
Председателят на парламентарната енергийна комисия и бивш ресорен министър Делян Добрев от ГЕРБ обори твърденията на БСП и "Възраждане", че като се върне концесията на пристанището на държавата, ще се спрат нефтените доставки за България по море. "Държавите, които нямат излаз на море, имат тръба, от която получават нефт. Ние имаме пристанище. На това пристанище не само може, а пристига петрол от целия свят", заяви той.
Според него като стане нефтеният терминал отново държавен ще има възможност да се установи произхода на горивото, което е внасял "Лукойл". Той добави, че ще внесе проект на решение да бъде отнета дерогацията на "Лукойл" за руския петрол, защото според него тя по никакъв начин не е оказала положителен ефект върху българските граждани.
Коментирай