Сирни Заговезни е – Денят за прошка, наричан още Поклади, заради традицията на много места да се палят огньове и дори клади за здраве. В някои райони има традиция за тяхното прескачане за здраве и маскиране на хората.
Празникът винаги се чества 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. В деня след Сирни Заговезни започват великденските пости - най-продължителните през годината.
В този ден младите отиват да поискат и да получат прошка от своите родители, от кръстниците, кумовете, т.е. хората, от които получават помощ и подкрепа през годината.
Вечерта, преди семейството да седне около трапезата, в дома също се извършва ритуалът за опрощаване на грешките. По-младите целуват ръка на възрастните и казват: "Прощавай!" Отговорът е: "Господ да прощава! Простено да ти е!" След като е настъпил духът на помирение, следва празничната вечеря. Наричат я още Прощални заговезни.
Народните обичаи предвиждат семействата да се събират на празника около трапеза със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. Задължително те изпълняват т.нар. хамкане - на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето или халвата с уста. Вярва се, че който успее, ще бъде здрав през цялата година.
Коментирай