Разрушаването на Каховската водноелектрическа централа (ВЕЦ) е довело до наводняването на над 600 кв. км в южната част на Украйна - както на контролирания от силите на Киев десен бряг на река Днепър, така и на левия бряг, контролиран от руснаците, съобщи Франс прес, като цитира украинския губернатор Олександър Прокудин.
"Шестстотин кв. км са наводнени в Херсонска област, като 32% се намират на десния бряг, а 68% на левия", обяви той в социалните мрежи.
"На левия бряг - ситуацията е изключително тежка: хората страдат не само от високото равнище на водата, а и от руския терор и нежеланието на окупаторите да помагат на хората", подчерта Прокудин. Той добави, че към тази сутрин средното равнище на водата в областта е било 5,61 м.
Прокудин отбеляза, че евакуацията от потопения район продължава въпреки постоянния обстрел от страна на руските сили. "Към 6 часа сутринта опасната територия напуснаха 1999 души", добави той.
Хората, намиращи се в пунктовете за временна помощ, са уморени, но разполагат с храна и всичко необходимо, добави губернаторът.
Според информация на украинската Служба по извънредните ситуации, от наводнените територии са евакуирани 1995 души, от които 103 са деца. От спасяване са имали нужда 334 души, включително 15 деца.
"По предварителни данни общо са залети 20 населени места и 2629 жилища на десния бряг на Днепър", според съобщението.
В ликвидирането на последствията участват 1850 души и над 345 машини.
Украинският президент Володимир Зеленски каза днес, че е посетил наводнената Херсонска област в Южна Украйна и е обсъдил ситуацията след разрушаването на язовира край Нова Каховка.
"Обсъдени бяха много важни въпроси: оперативната обстановка в района в резултат от бедствието, евакуацията на гражданите от зони на потенциални наводнения, справяне с последствията от извънредната ситуация, причинена от експлозията, организиране на подкрепа за наводнените райони", написа Зеленски в "Телеграм".
Той допълни, че са били обсъдени и изгледите за възстановяване на екосистемата в региона, както и оперативната военна ситуация.
Херсон се намира на брега на река Днепър, на около 60 км от Каховската водноелектрическа ценрала.
Москва, която предприе пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г., и Киев се обвиняват взаимно за разрушаването на централата и язовирната стена, което доведе до наводненията от река Днепър, отбелязва Ройтерс.
В същото време назначеният от Москва кмет на Нова Каховка, окупиран от руснаците град на 5 км от разрушения язовир и ВЕЦ-а, съобщи днес пред руската държавна медия, че петима от седемте жители, обявени за изчезнали след бедствието, са загинали. Останалите двама души са открити и се полагат усилия, за да бъдат евакуирани, допълни Владимир Леонтеев.
Най-малко 4000 души бяха евакуирани както от управляваните от Русия територии по поречието на Днепър, така и от тези, управлявани от Украйна. Река Днепър се превърна в част от фронтовата линия между руските и украинските сили във войната, която продължава вече повече от 15 месеца, уточнява Асошиейтед прес.
Все още не са изяснени истинските мащаби на бедствието в района, в който са живели повече от 60 000 души.
Световната банка ще подкрепи Украйна като направи бърза оценка на щетите и нуждите след разрушаването на стената на язовир „Каховка“ на фронтовата линия между руските и украинските сили, предаде агенция Ройтерс.
Анна Биерде, която е управляващ директор за операциите на Световната банка, посочи в туит, че разрушенията имат много сериозни последици за осигуряването на основни услуги и за околната среда.
Украинският премиер Денис Шмигал съобщи в Туитър, че е разговарял с Биерде за последиците от рухването на язовира, а тя го е уверила, че Световната банка ще направи бърза оценка на щетите и нуждите.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че международните хуманитарни организации трябва да предприемат незабавни действия за справяне с последиците от рухването на язовира, съобщи Ройтерс.
„Необходимо е международните организации, като Международния комитет на Червения кръст, веднага да се намесят в спасителната операция и да помогнат на хората в окупираната част на Херсонска област“, заяви Зеленски в редовното си видеообръщение. „Ако международните организации не дойдат в зоната на бедствие, това ще означава, че те не съществуват изобщо или че са неспособни“, каза Зеленски.
По думите му жителите на райони в Южна Украйна, окупирани от руските сили, са без вода, храна и медицинска помощ и е невъзможно да се прецени риска колко хора може да загинат.
Украйна отхвърля призивите за „замразяване“ на конфликта с Русия
Украинският външен министър Дмитро Кулеба заяви, че разговорите за решаване на конфликта с Русия не могат да започнат просто с прекратяване на огъня, предаде агенция Ройтерс.
„Ако някой си мисли, че може да замрази конфликта и после да види как ще го решава, значи не го разбира“, заяви Кулеба на онлайн брифинг за африкански журналисти след обиколка в страни от Африка.
Над 100 кръга консултации и опити за примирие с Русия след анексирането на Крим през 2014 г., доведоха до пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г., отбеляза Кулеба.
Делегация от африкански държавни глави планира да посети Украйна и Русия през следващите дни с надеждата, че ще убеди двете страни да спрат войната, заяви говорител на президента на Южна Африка Сирил Рамапоса. Говорителят каза, че все още не е уточнена датата на посещението.
Подобно предложение означава руските сили да останат на украинска земя при началото на преговорите. Украйна е казвала по-рано, че руските сили трябва да се изтеглят, преди да започнат преговори, а Москва иска Киев да признае руски суверенитет над Крим като предварително условие.
Инициативата се води от президента на Сенегал Маки Сал, който миналата година бе председател на Африканския съюз. Неговата страна не присъства на последното гласуване в ООН, осъждащо действията на Русия, припомня Ройтерс.
Сегашният председател на Африканския съюз – президентът на Коморските острови Отман Газали, бе включен наскоро в делегацията, в която влизат още президентите на Египет, Замбия, Демократична република Конго, Уганда и Южна Африка.
Кулеба бе на обиколка в Африка, за да спечели подкрепа, посочва Ройтерс и припомня, че 30 от 54 африкански държави членки на ООН гласуваха в подкрепа на резолюцията на ООН, осъждаща руската инвазия.
Зеленски отрече Украйна да е участвала в саботажа на двата газопровода "Северен поток"
Украинският президент Володимир Зеленски отрече правителството в Киев да е участвало в саботажа на газопроводите "Северен поток" 1 и 2, предаде ДПА, като се позова на коментари на Зеленски пред изданията на германската медийна група "Аксел Шпрингер".
"Аз съм президент и давам съответните заповеди. Нищо от този род не е направено от Украйна. Никога не бих действал по този начин", каза Зеленски, като поиска доказателства за украинско участие.
Забележките на лидера на Украйна бяха направени в отговор на статия, която излезе на 6 юни в американския в. "Вашингтон пост". Вестникът съобщи, че три месеца преди експлозиите през септември 2022 г. правителството на САЩ е научило от европейска разузнавателна агенция за таен план на украинските военни да атакуват газопроводите с помощта на водолази, които получават заповеди пряко от главнокомандващия на въоръжените сили.
"Северен поток" 1 и 2 бяха сериозно повредени от експлозиите, които пробиха общо четири дупки в газопроводите в район близо до датския остров Борнхолм. Подводните съоръжения пренасяха природен газ от Русия за Германия.
Според в. "Вашингтон пост" въпреки че първоначално правителството на САЩ не е могло да потвърди от независим източник съобщенията, то все пак е споделило информацията с разузнавателните служби на Германия и с други държави. Впоследствие са били информирани и депутатите от Бундестага.
Широко разпространено е мнението, че експлозиите са саботаж, въпреки че все още не е ясно кой е извършил нападението. Германия, Швеция и Дания водят отделни разследвания, припомня ДПА.
Коментирай