Как се снима истина, когато тя е забранена? Докато социализмът насилствено рисува „щастлива“ картина на действителността, обективът на Гаро Кешишян вижда друго – мизерия, унижение, забрава. С фотоапарат в ръка и безкомпромисна чувствителност към истината той запечатва в кадри времето, в което мълчанието е било закон, а истината – престъпление.
