Избран без да знае, елиминиран без право на отговор. Така започва историята на аниматора Велислав Казаков, чийто опит с Националния филмов център хвърля сянка на съмнение върху прозрачността на процедурите за сформиране на комисиите, които разпределят милиони левове държавно финансиране в киното. Случаят му далеч не е изолиран – и повдига въпроса: дали жребият е игра на късмет, или на предварително подредени карти?
