Политическото ръководство на Министерството на отбраната заложи на шоковото увеличение на заплатите като единствено лекарство за хроничния кадрови колапс и системните проблеми на сектора.
Въпросите за неефективното изразходване на средства, раздутата администрация и спорното управление на скъпите военни проекти останаха на заден план и излязоха от обществения дебат.
Увеличаването на военния бюджет се смята за безалтернативно и има много аргументи в тази посока, но темата минава и през непопулярни решения за оптимизиране на разходите и качествена промяна в армията.
Младите хора не са отблъснати от военната професия само заради ниското заплащане. Проблемите с неясното кадрово развитие, липсата на предвидимост и мотивация също имат значителна роля.
Увеличението на най-ниската заплата в армията на 2300 лева ще има ефект, но едва ли ще е достатъчно за излизане от кризата, ако не се предприемат и други мерки.
С колкото и да се вдигне бюджетът на Министерството на отбраната, той няма да е достатъчен, ако проектите продължат да се управляват по същия начин. Ремонтът на авиобазата "Граф Игнатиево", например, се забави с години и е възможно да поскъпне над два пъти, като застрашава сериозно приемането на новите изтребители F-16.
Засилването на източния фланг на НАТО се забавя у нас заради неспособността на МО да предвижи напред проекта за подготовката на казармения район край село Кабиле, който трябва да приеме при необходимост бригада на НАТО.
Свободните щатове в администрацията, дублирането на функции и проблемите с обществените поръчки от години са известни, но така и не намират решения.
Липсата на реформи ще стане още по-болезнена с придобиването на новото въоръжение и техника, които ще изискват значителни ресурси както за изплащането им, така и за експлоатацията им.
