Бюджетът ще загуби 200 млн. лв. от отпадане на данъците върху доходите и върху печалбата на земеделските субсидии до 100 000 лв. Това заяви по време на заседание на бюджетната комисия в петък Людмила Петкова, директор на дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите. В четвъртък предложението бе подкрепено в пленарна зала по отношение на данъка върху доходите на земеделците, които са физически лица и еднолични търговци. В петък същият текст трябваше да се гласува и за данъка върху печалбата на фирмите, но дотам не се стигна заради пленарното заседание за промените в конституцията.
Облекчението е внесено от ГЕРБ, но през пролетта на тази година същата идея бе предложена от депутати от ПП и ДБ и дори одобрена на първо четене. Отстъпката се прави с аргумента, че тя е в полза на дребните и средните земеделски производители. За да стане факт, тя трябва да премине и през одобрение от страна на Европейската комисия за това, че не нарушава правилата за държавните помощи.
Депутатът от "ПП-ДБ" Мартин Димитров обаче смята, че мярката не е безспорна. "Какво означава това? Освен че даваме огромни субсидии на земеделските производители, ще ги облекчим и при облагането – привилегия, която не сме дали на никой друг сектор", възрази Димитров.
Друга спорна тема, която разрази дебат в бюджетната комисия, е въвеждането на глобален минимум на данък печалба в размер на 15%. Депутатите бяха поканили големите търговски камари на чуждия бизнес у нас – германска, гръцка, американска и др., които вкупом поискаха да се гласува облекчението за съществена икономическа дейност.
В България данък печалба е 10%, а при определени обстоятелства ефективната ставка е дори по-ниска. Решението за общо облагане в около 130 държави по света се взе на глобално равнище преди няколко години, тъй като мултинационалните корпорации търсеха данъчни оазиси и избягваха облагане на печалбата си в държавите, в които я реализират. ЕС рещи да въведе мярката с евродиректива, която България е длъжна да въведе.
Едрият бизнес у нас обаче настоява да се ползват всички възможни изключения и облекчения от директивата с цел по-високото облагане да се отложи максимално напред във времето.
Людмила Петкова от МФ обаче твърди, че това е невъзможно. Дори дъщерното дружество на мултинационалната компания, което работи у нас, да не се обложи в България, на ниво група компанията майка ще плати по-високия данък, но в държавата на компанията майка. "Въпросът е единствено къде да постъпи този данък", каза Петкова.
Йордан Цонев се включи в дебата, за да се оплаче от дългогодишния натиск върху България да вдигне ниския си данък печалба, за да не прави данъчен дъмпинг в ЕС. "Моята партия и лично аз въведохме това данъчно законодателство в България през 2007 г./2008 г., но от деня, в който сме го въвели, вашите политици правят всичко възможно, аз свидетелствам за това, недвусмислено да ни оказват натиск да увеличим този данък, за да няма нелоялна данъчна конкуренция. Минималният данък е първа стъпка към уеднаквяване на данъчната политика в ЕС. България винаги се е противопоставяла на единната данъчна политика, за която мечтаят Германия, Франция, Белгия, Италия", заяви Цонев, като се обърна към представителите на чуждите търговски камари.
