Слънчевият апокалипсис: Когато елитът на Европа избра смъртта пред реалността

Разследване на една от най-смъртоносните езотерични организации в историята.

Между 1994 и 1997 г. светът става свидетел на поредица от събития, които разклащат вярата в рационализма. 74 души – от новородени до пенсионери – губят живота си в ритуални екзекуции и самоубийства. Те не са маргинализирани хора; те са стълбовете на обществото: кмет на град, успешни архитекти, държавни служители и лекари.

Корените на илюзията: Лидерите

Орденът е основан през 1984 г. от двама души с коренно различен, но допълващ се профил:

  1. Люк Журе: Белгийски хомеопат, харизматичен оратор, който вдъхвал доверие и спокойствие.

  2. Жозеф Ди Мамбро: Финансовият мозък и „сивият кардинал“, осъждан преди това за измами, който управлявал сложната мрежа от банкови сметки и имоти на култа.

Те смесват елементи от християнството, езотериката на тамплиерите, теософията и екологичния алармизъм. Основната им теза: Земята е обречена на екологичен и духовен колапс, а единственият изход е „Транзитът“ към звездата Сириус.

Хронология на ужаса: Локации и факти

Трагедията се разгръща на три вълни:

Първата вълна (4–5 октомври 1994 г.)

  • Морин Хайтс, Канада: В хижа, собственост на Ди Мамбро, са открити телата на семейство Дютоа. Бебето им, Еманюел, е прободено с дървен кол – Ди Мамбро вярвал, че детето е Антихристът.

  • Шери и Салван, Швейцария: 48 души умират едновременно. В селцето Шери (Cheiry) жертвите са застреляни (някои в главата, други с найлонови торби на главите), докато в Салван (Salvan) са упоени и изгорени. Разследващите откриват сложни механизми за дистанционно запалване на сградите.

Втората вълна (23 декември 1995 г.)

  • Платото Веркор, Франция: 16 души (включително три деца) са открити в гората „Дупката на ада“ близо до Гренобъл. Телата са подредени в кръг, като спици на колело, с крака към огъня. Повечето са застреляни от двама от членовете, които след това се самоубиват.

Третата вълна (март 1997 г.)

  • Сен Казимир, Квебек, Канада: Още 5 души се „преселват“, оставяйки децата си живи, но упоени в съседната стая.

Психологическата клопка: Защо „умните“ хора се провалиха?

Парадоксът на ОСХ е социалният статус на неговите членове. Използвани са следните методи на контрол:

  • Елитарност: Членовете вярвали, че са част от „космическо правителство“.

  • Театрални постановки: Ди Мамбро използвал холограми и скрити звукови ефекти по време на ритуалите, за да убеди вярващите, че общуват с „Висшите учители“.

  • Финансова зависимост: Кандидатите често прехвърляли цялото си имущество на Ордена под формата на дарения за „подготовка на прехода“.

Теории на конспирацията и „дълбоката държава“

Тъй като сред жертвите е имало хора с достъп до държавни тайни и големи капитали, теориите за външна намеса не закъсняват.

  • Версията „Мръсни пари“: Според някои, ОСХ е бил параван за пране на пари на международни оръжейни лобита.

  • Версията „Ликвидиране“: Някои роднини вярват, че членовете не са се самоубили, а са били екзекутирани от тайните служби, защото са знаели твърде много за корупция по високите етажи.

Официалното разследване обаче е категорично: става въпрос за колективна психоза, подхранвана от нарцистични лидери, които, усещайки наближаващия финансов крах и полицейски натиск, решават да „завършат мисията си“ чрез масова смърт.

„Смъртта не съществува. Тя е само илюзия. Ние се завръщаме у дома.“ — Из предсмъртното писмо на един от членовете.

img
Редактор

Обединени

Коментирай